За проекта

Проектът „Българите в Урал и Сибир през XX-XXI в.: история, култура, идентичност“ се реализира със съвместните усилия на група учени от България и Русия, представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките и на Института за етнология и антропология „Н.Н. Миклухо-Маклай“ към Руската академия на науките, Института за световна литература „А.М.Горьки“ към РАН, Пермският федерален изследователски център към Уралското отделение при РАН и Пермския държавен хуманитарно-педагогически университет, обединени с цел изучаване на българските етнокултурни групи в Урало-Сибирския район на Руската Федерация.

Историята на българите в Русия датира от XVIII век, когато след Руско-турската война (1768-1774 г.) по покана на правителството на Руската империя първите български заселници започват да пристигат в Новоросия от България, която е част от Османската империя. Тяхната масова миграция настъпва в началото на XIX век. От втората половина на ХІХ в. в Бесарабия, Крим и на брега на Азовско море са настанени значителни общности на българи, чийто общ брой надхвърля 170 000 души.

В Урал и Сибир, които обединяват територията на повече от две трети от територията на Руската империя, според резултатите от първото общо преброяване от 1897 г., живеят само 48 българи (Трансбайкалия, провинция Иркутск, провинция Томск, Тобол, провинция Ск., провинция Перм, провинция Оренбург). Формирането на българската диаспора на този регион се осъществява в средата на ХХ-ти век. Първото преброяване на съветския период (1926 г.) показва нарастването на броя на българите в Урал и в Сибир – до 923 души, което се дължи на интензивните миграционни процеси в страната след събитията от 1917 г.

Значително увеличение на броя на българите в Сибир и в Урал, което съставлява средно двадесет хиляди души в средата на ХХ век, е резултат от пристигането на мигранти от Бесарабия, Крим и от брега на Азовско море.

В началото на ХХІ век броят на българите в Уралско-сибирската част на Русия намалява, но оставащото количество позволява да се организира Българската асоциация на сънародниците в някои региони (Омск област, Красноярск).

През 2019 г. изтече 75-годишният период на задължително съхраняване на лични досиета на лица, подложени на необосновани репресии от 1944 г., което позволява да се въведе в научен оборот голям набор от документи за депортиране от 1944 г. в СССР, включително депортирането на кримски българи.

Според постановлението на Държавния комитет по отбраната от 2 юни 1944 г. № ГОКО-5984 е, 10 000 „германски съучастници от българи, гърци и арменци“ трябва да бъдат разположени в районите на Молотов и Свердловск (резолюция на ГКО-5984 за изселване на българи, гърци и гърци). URL: http://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1022354). В резултат на това над хиляда българи, с фразата „живееха на окупираната територия”, се оказват в селища в района на Кама, главно в Чердинския, Красновишерски, Кизелски и Березнишкия район, както и в Тагилските райони на Свердловската област. От този момент хиляди съветски българи започват нов живот в условията на Урало-Сибирския регион.

Проектът работи с архивни източници и теренни експедиции, насочени към изследване на историята и етническата принадлежност на българите в Урал и Сибир, изучаването на тяхната общностна култура, памет и идентичност. Важна част от проекта се състои в сравнението на материалите, които трябва да се получат с културните традиции на предците на „уралско-сибирските“ българи, живеещи в северната част част на Руската Федерация и техните местни потомци в Русия, Молдова и Украйна. Планира се и изследването на миграционните вълни на българското население в Урало-Сибирския регион в началото на ХХ век, както и по време на политическата емиграция на българските комунисти в СССР през 20-те и 30-те години.

Адаптацията, асимилацията, етническото миксиране и/или консервация на отделните етнически групи, социокултурните трансформации вътре в отделните общности на различни територии и в различни исторически периоди, отношенията между основния етнос и разнообразните етнокултурни общности, както и между самите етнически групи, проблемите на самоидентификацията на младежите от групите на диаспората са сред темите, поставени пред изследователите.

Според резултатите от проекта се планира да бъдат публикувани редица публикации и сборник от документи за историческата съдба на българите, завършили в Урал в резултат на депортациите от 1944 г., както и колективната монография „Българите на Урал и Сибир: история и модерност“.

Проектът е финансиран от: